Taken from this link:
http://bulgarian-orthodox-church.org/slovo/home/mp/ac_mp-ordination2006.htm
::: † :::
Етнийски архиепископ Хризостом
Коментари на архиепископ Хризостом върху ръкоположението на духовен син на архиеп. Марк (Арнд) в МП.
От: Archbishop Chrysostomos
До: Monastery
Дата: 2006-3-15 16:31
Тема: Re: link
[http://www.mospat.ru/index.php?page=30105&lng=0]
Прочетох това. Твърде тъжно. Какво да каже човек?
The tragic thing is that, from a theological or ecclesiological standpoint, it is a mockery of the ROCA. Orthodox theologians have for some time, and quite wrongly, adopted the Latin notion that Eucharistic communion and Grace are standards of external ecclesiastical communion. This is not, in fact, the basis of our Orthodox concept of unity in the Church. We are at all times unified in the Eucharist (in Christ), often with those from whom we are temporarily (and rightly) separated administratively and jurisdictionally and who may, despite the infractions that justify and indeed necessitate our separation from them, have, by God's Providence, Grace (and this for the sake of misled souls).
Трагичното е, че — от богословско или еклезиологично гледище — това е подигравка с РПЗЦ. Православни богослови за известно време и то съвсем погрешно са възприели латинското разбиране, че евхаристийното общение и благодатта са мерило за външното църковно общение. Това всъщност не е основата на нашето православно схващане за единство в Църквата. През всяко време ние сме обединени в Евхаристията (в Христа) често пъти с онези, от които временно (и справедливо) сме отделени административно и юрисдикционно, и които може — въпреки нарушенията, които оправдават и всъщност изискват нашето отделяне от тях — да имат по Божий промисъл благодат (и то заради заблудените души).
This is made abundantly clear in St. Basil the Great's canonical ruminations on Baptismal Grace among those who may have fallen to some heresy. He makes very careful and subtle distinctions between the various heretical groups, in fact, telling us where Grace may or may not be. (Ironically, it is an abuse of this subtlety that led Father Florovsky, in an article written early in his career and which he constantly said that he regretted, to speculate about St. Augustine's notion of Grace beyond certain established boundaries. One can understand this speculation, of course, in a way that the ecumenists do not. Father Georges came to understand the proper boundaries of the Church, as he saw the ecumenical veer in directions that disappointed and then shocked him.)
Това е изяснено в изобилна мяра в каноническите размишления на св. Василий Велики върху кръщенската благодат у ония, които може да са изпаднали в дадена ерес. Той прави твърде внимателни и тънки разграничения между различните еретически общности, като всъщност ни казва къде може и къде не може да има благодат. (По ирония някаква, тъкмо неразбирането на тази тънкост довежда отец Флоровски, в статия, написана в ранното му развитие, за която той винаги съжаляваше, да размишлява върху схващанията на св. Августин за благодатта отвъд известни установени граници. Човек може да разбере тези размишления, естествено, по начин, по какъвто не ги разбират икуменистите. Отец Георги стигна до разбирането на същинските граници на Църквата, като наблюдаваше [постепенната] промяна в икуменическия курс в направления, които го разочароваха и по-късно го потресоха.)
The point is that we are measured by the purity of our confession of Faith, as Bishop Photii in Bulgaria once so eloquently pointed out in addressing an assembly of our clergy, not by the question of who has or does not have Grace or by the incidental issue of whether we maintain external communion with this or that group. It is, in fact, in jurisdictional terms that we express the purity of our witness, walling ourselves off from error or spiritual ailments, in order to preserve our confessional purity. It is here that Metropolitan Cyorian so perfectly and so correctly planted the roots of our resistance. The question of Grace or external Eucharistic communion transcends this responsibility of ours. If we are cured of ontological disease by the Mysteries, it is by the purity of our confessional witness that we are protected from heresy and spiritual malaise and vouchsafed the salvific action of the Mysteries. This lesson from Church history and the Fathers is lost on the superficial thing that passes itself off as "theology" today: an exercise in folly at the expense of the spirit.
Смисълът е, че ние се измерваме чрез чистотата на нашето изповядване на Вярата — както веднъж в България тъй красноречиво посочи епископ Фотий в обръщение на конферецния на нашите свещенослужители, — а не от въпроса кой има и кой няма благодат или от страничния въпрос дали поддържаме външно общение с тази или с онази група. Всъщност, именно по силата на юрисдикционното [си положение] ние изразяваме чистотата на нашето свидетелство, ограждайки се (като със стена) от заблудата или духовното заболяване, с цел да запазим чистотата на нашата вероизповед. Това именно, тъй съвършено и толкова правилно, е вложил в корените на нашето противостоене митрополит Киприан. Въпросът за благодатта или външното евхаристийно общение надвишава тази наша отговорност. Ако ние се лекуваме от онтологичната болест чрез Тайнствата, то именно чрез чистотата на нашето вероизповедно свидетелство ние се предпазваме от ереста и духовното заболяване и сме удостоени със спасителното действие на Тайнствата. Този урок от историята на Църквата и от светите отци се губи при повърхностия предмет, който днес се преподава като "богословие": упражнение по глупост за сметка на духовното.
Thus, since Ordination is, as the pronouncements of the Oecumenical Synods so clearly attest, a matter of jurisdiction and administrative integrity, this act is a clear mockery of the ROCA. It is a binding statement that the ROCA is subject to the MP and that the MP is its standard of Faith and confession. Thus, should it surprise us that the ROCA website now sponsors the ecumenical confession of the MP's Bishop Hilarion? Not in the least. It must now line up with its "master," little knowing that it has relinquished its integrity. Who could do anything but lament?
Ето защо, понеже — както съвсем ясно удостоверяват решенията на Вселенските събори — ръкоположението е въпрос на юрисдикционна и административна целокупност, това действие е очевидна гавра с РПЗЦ. Обвързващо е твърдението, че РПЗЦ е подчинена на МП и че МП е нейното мерило за вероизповед. Тъй че, бива ли да ни изненадва това, че [официалната] интернет-страница на РПЗЦ сега поръчителствува за икуменическата вероизповед на епископа на МП Иларион? Ни най-малко. Сега тя трябва да застане наедно със своя "господар", знаейки малко за това, че е изоставила своята целокупност. Може ли да се направи друго, освен човек да жалее?
The tragedy in all of this is that you and I are probably much more universalist in our views and far more tolerant of other religions, in terms of genuine Christian love for all men, than those who would prefer to see the Church as an ethnic priority. The worst aspect of ecumenism is, indeed, its intolerance of those of us who have embraced the criterion of Truth and wish to preserve it. God preserve us. I wonder: who, in the Church today will have the stamina to hold forth?
Трагичното във всичко това е, че ти и аз сме може би много повече универсалисти във възгледите си и далеч по-толерантни към другите религии по силата на истинската християнска любов към всички човеци, отколкото онези, които предпочитат да виждат Църквата като етнически приоритет. Най-лошата страна на икуменизма е всъщност неговата нетолерантност към нас, които държим мерилото на Истината и желаем да го запазим. Бог да ни пази! Чудя се, кой днес в Църквата ще има издържливостта да говори на всеослушание?
Least Among Monks, + AC
Най-малкият сред монасите, архиеп. Хр.
© Домашен отдел на библиотеката. Не подлежи на обнародване.
© Закрытая часть библиотеки "Слово". Не подлежит публикации.
© Private Sector. Not for copying or reproducing.
Posts
No comments:
Post a Comment